Проучване на Евробарометър показва, че европейците предприемат действия, за да пестят енергия и да възприемат чистата енергия, но искат повече подкрепа, за да направят прехода и да запазят сметките си под контрол

Изображение: Евробарометър

Публикувано на 24 септември 2024 широкообхватно проучване показва, че европейските граждани подкрепят енергийната политика, провеждана от ЕС през последните пет години. В перспектива те изразяват силната си подкрепа за по-голяма координация в целия ЕС и за още повече усилия на равнището на ЕС и на национално равнище, за да направим цените на енергията по-достъпни, докато продължаваме прехода към чиста енергия и гарантираме енергийната си независимост. Голямо мнозинство от анкетираните (77 %) заявяват, че Европейският съюз следва да има по-силна координационна роля по енергийните въпроси в зависимост от различните обстоятелства.

79 % от анкетираните са съгласни, че нашите цели в областта на климата ще стимулират нови работни места и ще привлекат инвестиции в сектора на чистата енергия. 76 % смятат, че нашите политики ще намалят зависимостта от вноса на енергия, а 69 % смятат, че те ще гарантират намаляване на сметките за енергия на домакинствата и предприятията. За да се гарантира постигането на тези цели, 62 % заявяват, че Европа следва да диверсифицира своите енергийни източници, включително чрез инвестиции във възобновяеми енергийни източници, а 54 % заявяват, че следва да пестим енергия, когато това е възможно.

На въпроса какво означава енергийната политика на ЕС за тях, отговорите на гражданите поставиха силен акцент върху финансовата достъпност на енергията: 40 % от респондентите първо заявяват, че енергийната политика на ЕС следва да гарантира по-достъпни цени на енергията за потребителите, докато 33 % заявяват, че ЕС следва да инвестира в иновативни енергийни технологии, а 30 % заявяват, че тя следва да се съсредоточи върху намаляването на потреблението на енергия. Когато бяха помолени да назовават политиките на ЕС от последните пет години, които са осигурили добавена стойност за държавите членки, 35 % изтъкнаха подкрепата за инвестиции в енергия от възобновяеми източници, а 27 % заявиха, че ЕС има добавена стойност, като инвестира в иновативни енергийни технологии. Междувременно 25 % заявяват, че Европа е помогнала да се гарантира, че цените на енергията са възможно най-достъпни, а други заявиха, че това е улеснило избора на потребителите на енергийни доставки (24 %) или енергийно ефективни продукти (18 %). На въпроса конкретно за енергийния етикет на ЕС три четвърти от респондентите (75 %) заявяват, че той е повлиял на избора им при закупуването на уред през последните пет години.

Потребителите възприемат енергийния преход, но искат по-голяма подкрепа

Повече от три четвърти от респондентите (77 %) заявяват, че са предприели лични действия, променяйки значително навиците си, за да консумират по-малко енергия у дома през последните пет години. 55 % от респондентите заявяват, че са адаптирали транспортните си средства, за да намалят потреблението си на енергия, а четири от всеки десет (41 %) заявяват, че са променили моделите си на потребление на енергия на работното място.

Конкретните отговори на мерките, предприети от гражданите, показват, че вълната на саниране, стартирана от Комисията, се провежда в цяла Европа. От 44 % от респондентите, които са предприели мерки за намаляване на потреблението на енергия у дома, почти половината съобщават, че са изолирали своя покрив, стени, прозорци или под. Повече от един на всеки пет респонденти споменават смяна на котела (27 %) или инсталиране на слънчеви панели (22 %). Междувременно почти четири от всеки десет заявяват, че не са били предприети мерки поради финансови причини (37 %) или че решението се взема от собственика на жилището или от съсобствениците на сградата (36 %).

Що се отнася до бъдещето, когато от тях се иска да изберат от списък с варианти на политиката за постигане на неутралност по отношение на климата, мнозинството от респондентите заявяват, че ЕС следва да насърчава държавите членки да се съсредоточат върху мерки за подпомагане на домакинствата в енергийна бедност (53 %), за намаляване на потреблението на енергия (50 %) или мерки, които помагат на гражданите да произвеждат или потребяват енергия от възобновяеми източници (50 %). 38 % от респондентите заявяват, че ЕС следва да насърчава държавите членки да се съсредоточат върху мерки за промишлеността и предприятията; на въпроса кои конкретни политики биха спомогнали за постигането на тази цел, 35 % заявяват, че ЕС следва да направи това, като подкрепя иновациите в областта на чистите технологии, а 30 % смятат, че те следва да стимулират икономиите на енергия.

Обща информация

Само за няколко години ЕС преработи почти всяка част от своето законодателство в областта на енергетиката в съответствие с Европейския зелен пакт и в отговор на незаконната агресия на Русия срещу Украйна и използването от нейна страна на нейните енергийни ресурси като оръжие. Целите за възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност бяха повишени, санирането на сгради беше засилено, а функционирането на пазарите на електроенергия и газ беше реформирано.

С новите инструменти за финансиране на равнището на ЕС беше постигнат впечатляващ напредък в подкрепа на гражданите и икономиката по пътя към декарбонизация, с цел постигане на неутралност на ЕС по отношение на климата до 2050 г.

Рекордно високите разходи за енергия на домакинствата и предприятията, предизвикани от по-голямото търсене след пандемията от COVID-19 и руското нашествие в Украйна, се превърнаха в натиск върху националните бюджети и доведоха до инфлация през последните години. Въпреки че пикът на кризата е до голяма степен зад нас и енергията вече не е преобладаващ инфлационен фактор, цените на енергията остават високи.

Констатациите от днешното проучване са добре отразени в амбицията на новата Комисия за периода 2024—2029 г., както е посочено в политическите насоки на председателя Фон дер Лайен, и в писмата за определяне на ресора, адресирани от нея до номинираните за членове на Комисията.

За повече информация

Специално проучване на Евробарометър от 2024 г. относно „Отношението на европейците към енергийната политика“

Информационни документи на държавите членки

По информация на Европейската комисия, IP/24/4825