Комисията коригира графика на постепенното премахване на някои кризисни инструменти от Временната рамка за държавна помощ при кризи и преход

В края на ноември 2023 Европейската комисия прие изменение на Временната рамка за държавна помощ при кризи и преход, така че да бъдат удължени с шест месеца ограничен брой раздели от рамката, насочени към осигуряване на реакция при кризи след агресията на Русия срещу Украйна и безпрецедентното увеличение на цените на енергията.

По-конкретно, предвид обратната информация, получена от държавите членки, с днешното изменение се отлага постепенното премахване на разпоредбите, позволяващи на държавите членки да предоставят помощ в ограничен размер (раздел 2.1 от рамката) и помощ за компенсиране на високите цени на енергията (раздел 2.4 от рамката). С тази частична корекция на графика за постепенно премахване на Временната рамка за държавна помощ при кризи и преход държавите членки могат да запазят своите схеми за подпомагане, за да обхванат предстоящия зимен отоплителен период като защитен механизъм, в случай че някои дружества продължават да бъдат засегнати от икономическите сътресения, причинени от войната на Русия срещу Украйна. В същото време държавите членки ще разполагат с повече време след зимния отоплителен период, за да приложат мерките, които може да са необходими. Това ще помогне на държавите членки при практическото прилагане на мерките за помощ.

Коригиран график за постепенно премахване на Временната рамка за държавна помощ при кризи и преход

От началото на войната на Русия срещу Украйна и в контекста на преките и непреките последици от нея за икономиката на ЕС Временната рамка за държавна помощ при кризи, приета за първи път на 23 март 2022 г. и впоследствие изменена през юли и октомври 2022 г. и заменена на 9 март 2023 г. от Временната рамка при кризи и преход, дава възможност на държавите членки да предоставят навременна, целенасочена и пропорционална подкрепа на нуждаещите се предприятия. Рамката позволи на държавите членки да действат бързо и ефективно, за да помогнат на дружествата, засегнати от значителната икономическа несигурност, нарушените търговски потоци и вериги на доставки, както и изключително големите и неочаквани увеличения на цените, по-специално на природния газ, електроенергията, много други суровини и първични стоки. Тези фактори, взети заедно, предизвикаха сериозни затруднения в икономиката на всички държави членки в много икономически сектори.

Агресивната война на Русия срещу Украйна продължава, но икономическото положение на ЕС показва устойчивост спрямо сътресенията, които претърпява. Положението на енергийните пазари, и по-специално средните цени на газа и електроенергията, изглежда са се стабилизирали. Въпреки че като цяло рисковете от недостиг на енергийни доставки са намалели, наред с другото, благодарение на мерките, предприети от държавите членки за диверсифициране на енергийните източници, в икономическата прогноза от есента на 2023 г. се отбелязва, че продължаващата война на Русия срещу Украйна и по-широкото геополитическо напрежение продължават да пораждат рискове и да бъдат източник на несигурност. Въпреки общата положителна тенденция енергийните пазари продължават да бъдат уязвими.

На 20 ноември 2023, като взе предвид обратната информация, получена от държавите членки в контекста на проучване от 20 юли 2023 г. и консултация на 6 ноември 2023 г., Комисията прие изменения на разпоредбите на Временната рамка за държавна помощ при кризи и преход, даващи възможност на държавите членки да предоставят:

• Помощ в ограничен размер (раздел 2.1 от Рамката): Срокът на действие на този раздел ще бъде удължен с шест месеца до 30 юни 2024 г. Освен това таваните, определени за ограничените размери на помощ, се увеличават, за да обхванат зимния отоплителен период: от 250 000 EUR на 280 000 EUR за селскостопанския сектор; от 300 000 EUR на 335 000 EUR за секторите на рибарството и аквакултурите; и от 2 милиона EUR на 2,25 милиона EUR за всички останали сектори.
• Помощ за компенсиране на високите цени на енергията (раздел 2.4 от Рамката): срокът на действие на този раздел също ще бъде удължен с шест месеца и ще се прилага до 30 юни 2024 г. Съгласно този раздел държавите членки могат да продължат да предоставят подкрепа, като покриват части от допълнителните разходи за енергия само доколкото цените на енергията значително надвишават равнищата отпреди кризата.

Тези две изменения ще позволят на държавите членки, когато е необходимо, да разширят своите схеми за помощ и да гарантират, че дружествата, които все още са засегнати от кризата, няма да бъдат лишени от необходимата подкрепа през предстоящия зимен отоплителен период. Същевременно удължаването ще улесни практическото прилагане на схемите за помощ от страна на държавите членки, като им предостави достатъчно време за това до края на юни 2024 г.

Приетите днес промени не засягат останалите разпоредби на Временната рамка при кризи и преход:

• Останалите свързани с кризи раздели от Рамката (т.е. раздели 2.2 и 2.3 относно подкрепата за ликвидността под формата на държавни гаранции и субсидирани заеми, и раздел 2.7 относно мерките, насочени към подпомагане на намаляването на търсенето на електроенергия) няма да бъдат удължавани след настоящия им краен срок, а именно 31 декември 2023 г.

• Разделите от рамката, които обхващат прехода към икономика с нулеви нетни емисии, необходими за по-нататъшното декарбонизиране на европейската икономика и за да се ускори по-голямата независимост от изкопаемите горива (раздели 2.5, 2.6 и 2.8), не са засегнати от днешното изменение и ще останат валидни до 31 декември 2025 г.

Комисията ще продължи да следи отблизо икономическото развитие и е готова да реагира бързо в случай на нова кризисна ситуация. Понастоящем обаче Комисията не планира да се консултира отново с държавите членки относно специалните инструменти, свързани с кризи, от Временната рамка за държавна помощ при кризи и преход, които ще бъдат премахнати на 30 юни 2024 г.

Контекст

Временната рамка за държавна помощ при кризи, приета на 23 март 2022 г., позволява на държавите членки да използват гъвкавостта, предвидена в правилата за държавната помощ, за да подпомогнат икономиката в контекста на войната на Русия срещу Украйна. Временната рамка при кризи бе изменена на 20 юли 2022 г., за да бъде допълнен пакетът от мерки за подготвеност за зимата и в съответствие с целите на плана REPowerEU. Временната рамка при кризи беше допълнително изменена на 28 октомври 2022 г. в съответствие с Регламента относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията и Регламента относно засилване на солидарността чрез по-добра координация на покупките на газ, надеждни референтни показатели за цените и надежден трансграничен обмен на газ.

На 9 март 2023 г. Комисията прие настоящата временна рамка за държавна помощ при кризи и преход с цел насърчаване на мерки за подкрепа в сектори, които са от ключово значение за прехода към неутрална по отношение на климата икономика, в съответствие с промишления план на Зеления пакт.

Съгласно Временната рамка при кризи и преход, както е изменена, държавите членки могат да предоставят следните видове помощ:

• Ограничена по размер помощ (раздел 2.1) под всякаква форма и до 30 юни 2024 г. на предприятия, засегнати от настоящата криза или от последващите санкции и ответни санкции, до увеличените размери от 280 000 EUR и 335 000 EUR съответно в секторите на селското стопанство и на рибарството и аквакултурите и до 2,25 милиона евро във всички останали сектори;
• Помощ за осигуряване на ликвидност под формата на държавни гаранции и субсидирани заеми (раздели 2.2 и 2.3). В изключителни случаи и при спазване на строги предпазни мерки държавите членки могат да предоставят на енергийните предприятия за техните търговски дейности публични гаранции, надвишаващи 90 % покритие, когато те се предоставят като финансово обезпечение без финансиране за централни контрагенти или клирингови членове. Тези раздели се прилагат само до 31 декември 2023 г. и не са изменени.
• Помощ за компенсиране на високите цени на енергията (раздел 2.4): Помощта, която може да бъде предоставена под всякаква форма, ще компенсира частично предприятията, по-специално енергоемките потребители, за допълнителните разходи, дължащи се на извънредни увеличения на цените на газа и електроенергията, направени до 30 юни 2024 г. Размерът на индивидуалната помощ може да се изчислява въз основа на минало или настоящо потребление, като се отчита необходимостта от запазване на пазарните стимули за намаляване на потреблението на енергия и за осигуряване на непрекъснатост на икономическите дейности. Освен това държавите членки могат да предоставят подкрепа по гъвкав начин, включително за особено засегнати енергоемки сектори, при спазване на предпазни мерки, за да се избегне свръхкомпенсиране и да се стимулира намаляването на въглеродния отпечатък в случай на помощ в размер над 50 милиона евро. Държавите членки се приканват също така да обмислят по недискриминационен начин определянето на изисквания, свързани с опазването на околната среда или сигурността на доставките. Повече подробности относно възможностите за подкрепа при високи цени на енергията, включително относно методиката за изчисляване на размера на индивидуалните помощи, можете да намерите тук;
• Мерки за ускоряване на внедряването на енергия от възобновяеми източници (раздел 2.5). Държавите членки могат да създават схеми за инвестиции в енергия от всички възобновяеми източници, включително водород от възобновяеми източници, биогаз и биометан, съхранение и топлинна енергия от възобновяеми източници, включително чрез термопомпи, с опростени тръжни процедури, които могат да бъдат осъществени бързо, като същевременно включват достатъчни предпазни мерки за защита на еднаквите условия на конкуренция. По-специално държавите членки могат да разработват схеми за конкретна технология, която има нужда от подкрепа с оглед на специфичния национален енергиен микс. Условията за предоставяне на помощ за малки проекти и не толкова утвърдени технологии, като например водород от възобновяеми източници, са опростени чрез премахване на необходимостта от конкурентна тръжна процедура, при спазване на определени предпазни мерки. По такива схеми помощ може да се предоставя до 31 декември 2025 г. след тази дата ще продължат да се прилагат обичайните правила за държавна помощ, включително съответните разпоредби от Насоките във връзка с държавната помощ в областта на климата, енергетиката и околната среда*
• Мерки за улесняване на декарбонизацията на промишлените процеси (раздел 2.6). За да се ускори допълнително диверсификацията на енергийните доставки, държавите членки могат да подкрепят инвестиции за постепенно извеждане от употреба на изкопаеми горива, по-специално чрез електрификация, енергийна ефективност и преминаване към използване на водород от възобновяеми източници и водород от електролиза на вода, който отговаря на определени условия, с разширени възможности за подпомагане на декарбонизацията на промишлените процеси чрез преминаване към горива, получени от водород. Държавите членки могат или i) да създадат нови схеми, основани на търгове, или ii) да подкрепят пряко проекти, без тръжни процедури, с определени ограничения на дела на публичната подкрепа за всяка инвестиция. За малките и средните предприятия, както и за особено енергийно ефективните решения, са предвидени специални допълнителни бонуси. При липса на тръжни процедури е въведен още по-опростен метод за определяне на равнището на максималното подпомагане. По такива схеми помощ може да се предоставя до 31 декември 2025 г. след тази дата ще продължат да се прилагат обичайните правила за държавна помощ, включително съответните разпоредби от Насоките във връзка с държавната помощ в областта на климата, енергетиката и околната среда*
• Мерки, предназначени за подпомагане на намаляването на търсенето на електроенергия (раздел 2.7), в съответствие с Регламента на ЕС относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията, до 31 декември 2023 г.
• Мерки за допълнително ускоряване на инвестициите в ключови сектори за прехода към неутрална по отношение на климата икономика (раздел 2.8), като се даде възможност за инвестиционна подкрепа за производството на стратегическо оборудване, а именно батерии, слънчеви панели, вятърни турбини, термопомпи, електролизьори и съоръжения за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, както и за производството на ключови компоненти и за производството и рециклирането на съответните суровини от критично значение. По-конкретно държавите членки могат да разработят прости и ефективни схеми, предоставящи подпомагане, ограничено до определен процент от инвестиционните разходи, до определени номинални суми, в зависимост от местоположението на инвестицията и размера на бенефициера, с възможност за по-голяма подкрепа за малките и средните предприятия (МСП), както и за предприятията, разположени в региони в неравностойно положение, за да се гарантира, че целите за сближаване са надлежно взети предвид. Освен това, в изключителни случаи, когато съществува реален риск инвестиции да бъдат отклонени от Европа, държавите членки могат да предоставят по-голяма подкрепа на отделни дружества, при спазване на редица предпазни мерки. По такива схеми помощ може да се предоставя до 31 декември 2025 г. Повече информация относно възможностите за подкрепа на мерките за ускоряване на прехода към икономика с нулеви нетни емисии може да бъде намерена тук.

Руските, беларуските и иранските образувания, санкционирани във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, са изключени от обхвата на тези мерки.

Повече информация относно временната рамка при кризи и преход и други действия, предприети от Комисията за справяне с икономическото въздействие на войната на Русия срещу Украйна и за насърчаване на прехода към икономика с нулеви нетни емисии може да бъде намерена тук.

По информация на Европейската комисия, IP/23/5861