Бизнес център за подпомагане на малки и средни предприятия

Изображение: www.pexels.com
Трима от всеки четирима служители в Европейския съюз са се сблъскали с подозрителни имейли, съобщения или връзки по време на работа, според ново проучване на Евробарометър, публикувано на 30 септември 2026 от Европейската комисия. Резултатите бяха оповестени с началото на Европейския месец на киберсигурността във всички 27 държави членки.
Фишингът е най-честата киберзаплаха на работното място, като 39% от служителите съобщават за измамни съобщения или уебсайтове, предназначени да откраднат данни или да получат неоторизиран достъп. Служителите също така съобщават за опити за кражба на лични данни (18%) и пароли (16%), атаки със зловреден софтуер (17%) и измами, генерирани от изкуствен интелект (AI) (15%).
Констатациите сочат пропаст между осведомеността и ежедневната практика. Докато 83% заявяват, че потенциалните последици от кибератаките са сериозни, само 48% заявяват, че могат да разпознаят фалшиво видео, генерирано от изкуствен интелект. Като цяло само 18 % заявяват, че тяхната организация изобщо не е претърпяла киберинцидент, доколкото им е известно.
Информираността е висока, но не се отразява в ежедневните навици
Служителите на EС широко признават рисковото поведение, особено във връзка с фишинг и управление на пароли. Сред тези, които използват цифрови системи и инструменти на работното място, 76 % заявяват, че кликването върху връзка, без да се проверява подателят, е рисковано. Подобен дял заявява, че използването на една и съща парола за лични и служебни акаунти е рисковано (74 %), докато 69 % заявяват, че споделянето на свързана с работата информация в социалните медии представлява риск. Повечето служители също знаят, че трябва да докладват за подозрителни имейли и да инсталират софтуерни актуализации.
Това осъзнаване обаче често не успява да се превърне в ежедневна практика. Докато 72% казват, че могат да идентифицират подозрителни имейли, около 54% казват, че проверяват подателя, преди да отворят връзки, а само 50% казват, че винаги заключват компютъра си, когато напускат работната си станция.
Основните навици за киберхигиена, като например проверка на подателя преди отваряне на връзки и използване на силни пароли, са често срещани, но непоследователни сред работната сила, като нарастват значително с възрастта. Информираност за рисковете - рисковете също се увеличават значително с възрастта, което подчертава необходимостта от целенасочено обучение, особено за по-младите служители на възраст от 15 до 24 години.
Организациите се нуждаят от повече обучение и готовност
Въпреки че според проучването повечето служители смятат, че тяхната организация е ефективна в защитата срещу кибератаки, само около половината от организациите разполагат с ключови мерки за киберсигурност и още една четвърт планират да ги въведат.
Шест от всеки десет служители (60%) заявяват, че са преминали обучение по киберсигурност през предходната година, въпреки че участието в по-малки организации рязко намалява. В същото време 85%са се интересували от подобряване на уменията си в областта на киберсигурността, като липсата на време е посочена като основна бариера с 26%.
Тези резултати идват, когато Европейският съюз прилага правила за киберсигурност в критични сектори, свързани продукти и цифрови услуги.
Контекст
Експресно проучване на Евробарометър No 576 на тема „Киберсигурност на работното място: осведоменост и подготвеност сред служителите“ беше проведено онлайн между 27 април и 8 май 2026 г., като бяха интервюирани 25 747 граждани на ЕС във всички 27 държави членки. Проучването попита за инциденти през шестте месеца преди да бъде проведено.
Европейският месец на киберсигурността е ежегодна кампания за киберсигурност, популяризирана от държавите членки и публични и частни организации в цяла Европа, с подкрепата на Комисията и ENISA, Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност. Тя повишава осведомеността относно рисковете за сигурността онлайн като част от по-широка политическа рамка на ЕС.
По-широката рамка на ЕС за киберсигурност включва Директивата МИС 2, с която се определят обвързващи задължения за киберсигурност в критични и важни сектори, и Акта на ЕС за киберсигурността, с който се установяват постоянният мандат на ENISA и рамката на ЕС за сертифициране на киберсигурността. Предложеното преразглеждане на Акта за киберсигурността има за цел да повиши способностите и устойчивостта в областта на киберсигурността, да предотврати разпокъсаността на пазара и да укрепи сигурността на веригите за доставки на информационни и комуникационни технологии на ЕС. Тя гарантира, че продуктите, които достигат до гражданите на ЕС, са защитени от кибератаки още при проектирането чрез по-опростен процес на сертифициране. Законодателният акт за киберустойчивост разширява изискванията за сигурност, така че да обхванат свързаните продукти и софтуер. Академията на ЕС за умения в областта на киберсигурността координира действията на Европа в отговор на недостига на умения в областта на киберсигурността. Актът за изкуствения интелект разглежда сигурността и прозрачността на системите с ИИ, включително тези, които могат да се използват за генериране на киберзаплахи.
За повече информация
Експресно проучване на Евробарометър No 576
Политики на ЕС в областта на киберсигурността
Академия за умения в областта на киберсигурността
По информация на Европейската комисия, IP/26/2020