В пролетния пакет на европейския семестър за 2026 г. е представена пътна карта за постигане на напредък по отношение на икономическата устойчивост и социалното сближаване в целия ЕС

На 3 юни 2026 Комисията прие пролетния пакет на европейския семестър за 2026 г. В контекст, белязан от геополитическа несигурност, в пакета се определят насоки на политиката за държавите членки, със специален акцент върху укрепването на конкурентоспособността, стратегическата автономност, както и икономическата и социалната издръжливост и сближаване на ЕС, като същевременно се запазва фискалната устойчивост.

Ескалацията на напрежението в световен мащаб, повишените рискове за сигурността и предизвикателствата, свързани с климата, наред с нестабилните цени на енергията и все така високите разходи за живот, продължават да оказват натиск върху европейската икономика, засягайки както домакинствата, така и предприятията. В отговор на това в настоящия пролетен пакет, в съответствие с компаса за конкурентоспособността на Съюза, се предоставят насоки за насочване на действията към ключови приоритети на ЕС. Пакетът е съсредоточен върху отключването на пълния потенциал на единния пазар, преодоляването на различията в областта на иновациите, ускоряването на декарбонизацията и намаляването на стратегическите зависимости, като същевременно се насърчават работните места и уменията, търсят се решения на жилищната криза и се гарантират социална справедливост и сближаване. Европейският семестър също така помага на държавите членки да се справят със структурните предизвикателства, както и да поддържат макроикономическа стабилност и стабилни публични финанси.

За да се постигнат резултати по тези приоритети, са необходими последователни реформи и инвестиции в целия Съюз. В този контекст Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ), политиката на сближаване и други инструменти на ЕС за финансиране продължават да играят централна роля в подкрепа на усилията на държавите членки за реформи и стратегически инвестиции.

Целенасочени препоръки към държавите членки

Цикълът на европейския семестър за 2026 г. осигурява солидна аналитична рамка за определяне на бъдещите нужди от политики и инвестиции в широк кръг от области, включително тези, насочени към намаляване на икономическите, социалните и териториалните различия. В този контекст в докладите по държави за 2026 г. се анализират икономическите и социалните промени във всяка държава членка и се оценява до каква степен те изпълняват всеобхватния набор от специфични за всяка държава препоръки, приети от Съвета през 2025 г.

Въз основа на анализа и на основните предизвикателства, посочени в докладите по държави, Комисията предлага специфични за всяка държава препоръки за 2026 г., като предоставя адаптирани насоки за всяка държава членка.

За да се засили конкурентоспособността на ЕС, в пролетния пакет държавите членки се призовават да предприемат действия по политиките в следните области:

• Осигуряване на фискална устойчивост и запазване на макроикономическата стабилност.
• Преодоляване на изоставането в областта на иновациите и стимулиране на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност.
• Понижаване на праговете за достъп до единния пазар, ограничаване на прекомерното регулиране, укрепване на върховенството на закона и осигуряване на ефективна институционална рамка.
• Опростяване на регулаторните рамки и намаляване на административната тежест, като се гарантира ясна и стабилна бизнес среда.
• Ускоряване на прехода към чиста енергия на достъпни цени, укрепване на електроенергийните мрежи и акумулирането на енергия, повишаване на енергийната сигурност и привеждане в съответствие с целите в областта на климата.
• Насърчаване на спестяванията в схемите за допълнително пенсионно осигуряване и подобряване на достъпа до финансиране за иновации.
• Предоставяне на прости и цифрови обществени услуги и насърчаване на цифровата трансформация.
• Насърчаване на качествени работни места, изграждане на по-справедлив пазар на труда, инвестиране в човешкия капитал, постигане на съответствие между образованието, обучението и уменията и нуждите на пазара на труда.
• Борба с бедността, подобряване на социалната закрила и на финансовата достъпност на здравните и дългосрочните грижи.
• Увеличаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване и намаляване на различията между регионите.
• Повишаване на финансовата достъпност на жилищата.

Фискално наблюдение съгласно Пакта за стабилност и растеж

През пролетта на 2026 г. Комисията направи оценка на спазването от страна на държавите членки на фискалната рамка на ЕС. Оценката обхваща както 2025 г., така и 2026 г., и е съсредоточена върху ръста на нетните разходи, като се взема предвид гъвкавостта, предвидена в националната клауза за дерогация за разходите за отбрана, когато е приложимо. Що се отнася до държавите членки, обект на процедура при прекомерен дефицит, днес Комисията препоръчва на Съвета да отмени процедурата при прекомерен дефицит за Малта. За Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Унгария, Италия, Полша, Румъния и Словакия, Комисията счете, че са предприети ефективни действия за коригиране на прекомерния дефицит. Поради това на този етап не е необходимо да се предприемат по-нататъшни стъпки по процедурата.

Комисията изготви доклад съгласно член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), за да оцени спазването на критерия за дефицита от страна на България, Германия, Естония, Латвия и Словения. С оглед на оценката, съдържаща се в доклада, на този етап е оправдано откриването на процедура при прекомерен дефицит за България.

За държавите членки, които понастоящем не са обект на такава процедура, Комисията оцени напредъка по изпълнението на средносрочните фискално-структурни планове.

За държавите членки, които се ползват от период на корекция от седем вместо четири години в контекста на техните средносрочни планове (Белгия, Германия, Испания, Франция, Италия, Австрия, Румъния и Финландия), Комисията оцени също така изпълнението на ключовите етапи от ангажиментите за реформи и инвестиции, въз основа на които е предоставено удължаването на периода, като се има предвид информацията, предоставена в годишните доклади за напредъка. Като цяло Комисията счита, че всички засегнати държави членки са изпълнили ангажиментите си по задоволителен начин.

В бъдеще държавите членки, които предприемат действия за укрепване на енергийната сигурност на Европа и ускоряване на прехода от изкопаеми горива, могат да искат ограничена фискална гъвкавост в рамките на текущата национална клауза за дерогация за разходите за отбрана. По искане на държавата членка обхватът на клаузата може да бъде разширен, така че да включва мерки, предприети от февруари 2026 г. насам, които намаляват зависимостта от вносни изкопаеми горива и по този начин повишават сигурността и издръжливостта на Европа. В рамките на съществуващия таван (1,5 % от БВП) за допълнителни разходи за отбрана съгласно националната клауза за дерогация за мерките за енергийна устойчивост ще се прилагат специален годишен таван за периода 2026—2028 г. (0,3 % от БВП) и кумулативен таван (0,6 % от БВП) за същия период. Важно е да се отбележи, че този подход гарантира, че всички предпазни мерки за фискална устойчивост остават изцяло в сила.

Оценка на макроикономическите дисбаланси

Комисията прецени съществуването на макроикономически дисбаланси за седемте държави членки, избрани за задълбочени прегледи в доклада за механизма за предупреждение за 2026 г.

През изминалата година уязвимостите се развиха по различен начин в отделните държави членки и в няколко случая намаляха, докато несигурността напоследък се увеличи. Според оценките Гърция, Нидерландия и Швеция вече не са засегнати от дисбаланси, тъй като макроикономическите им уязвимости са намалели през годините. Италия, Унгария и Словакия продължават да са засегнати от дисбаланси, тъй като уязвимостта им продължава да бъде значителна. Румъния остава засегната от прекомерни дисбаланси, тъй като уязвимостите ѝ продължават да бъдат сериозни.

Доклади за наблюдение след приключване на програмата

В докладите за наблюдение след приключване на програмата се оценява икономическото, фискалното и финансовото положение на държавите членки, които са се ползвали от програми за финансова помощ, с акцент върху капацитета им за връщане на помощта. В оценките за Ирландия, Гърция, Кипър и Португалия се заключава, че и четирите държави членки запазват капацитета си да изплатят дълга си.

Тъй като през 2025 г. Испания е възстановила над 75 % от финансовата помощ, получена по програмата, това е първият кръг от доклади за наблюдение след приключване на програмата, който вече не включва тази държава членка.

Насоки за заетостта и предизвикателства пред социалната конвергенция

Комисията предлага актуализирани насоки, в които се определят общи приоритети за националните политики по заетостта и социалните политики, за да станат те по-справедливи и по-приобщаващи. Насоките обхващат нови елементи, насочени към подобряване на качеството на работните места в съответствие с пътната карта за качествени работни места, както и към инвестиране в човешки капитал чрез укрепване на уменията и образованието с цел постигане на конкурентоспособност и стратегическа автономност. Насоките за заетостта също така подкрепят борбата на ЕС срещу бедността и социалното изключване, като дават приоритет на качествената заетост, която е доказан път към финансова стабилност за хората, в съответствие със стратегията на ЕС за борба с бедността, както и на достъпа до подходящи социални жилища на достъпни цени, което е цел на европейския план за жилища на достъпни цени.

За да оформи тези приоритети, Комисията анализира предизвикателствата в областта на заетостта, уменията и социалната сфера във всяка държава членка чрез Рамката за социална конвергенция, която е включена в преразгледаната рамка за икономическо управление. Констатациите са изложени в съвместния доклад за заетостта за 2026 г. с по-задълбочен анализ от април 2026 г. за България, Гърция, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Румъния и Финландия.

Следващи стъпки

Сега Еврогрупата и Съветът на Европейския съюз ще обсъдят документите, представени в пролетния пакет на европейския семестър за 2026 г., с цел евентуално одобряване на предложените насоки.

Комисията ще започне конструктивен диалог с Европейския парламент относно съдържанието на този пакет, както и относно всеки следващ етап от цикъла на европейския семестър.

За повече информация

Въпроси и отговори относно пролетния пакет на европейския семестър за 2026 г.

Пролетен пакет на европейския семестър за 2026 г. — документи

Икономическа прогноза от пролетта на 2026 г.

Европейски семестър за 2026 г.: есенен пакет

Европейски семестър

Страници по държави — Икономика и финанси — Европейска комисия

По информация на Европейската комисия, IP/26/1140