Комисията одобри представените от България, Германия и Словения схеми за държавна помощ, предоставящи временно облекчение на цените на електроенергията за енергоемки дружества

Европейската комисия одобри схеми за държавна помощ, с които се предоставя временно облекчение на цените на електроенергията за енергоемки дружества в България, Германия и Словения в съответствие с целите на Пакта за чиста промишленост. Благодарение на условието значителен дял от получената помощ да бъде реинвестиран в мерки за декарбонизация, тези схеми ще допринесат за прехода към икономика с нулеви нетни емисии. Схемите бяха одобрени съгласно Рамката за държавна помощ във връзка с Пакта за чиста промишленост (CISAF), приета от Комисията на 25 юни 2025 г.

Мерките за подпомагане

България, Германия и Словения уведомиха Комисията съгласно CISAF за схеми за предоставяне на временно облекчение на цените на електроенергията за дружества в енергоемки отрасли. Бюджетите на схемите са 334 милиона евро за България, 3,8 милиарда евро за Германия и 90 милиона евро за Словения.

Целта на схемите е да се окаже подкрепа на енергоемките предприятия, като те бъдат компенсирани за част от разходите им за електроенергия през следващите три години. Мерките ще бъдат отворени за дружества в секторите, в които има значителен риск дейността да бъде преместена извън ЕС на места, където не са въведени мерки за опазването на околната среда или приложимите мерки са по-малко амбициозни. Този риск зависи от енергоемкостта на въпросния сектор и от неговата отвореност към международната търговия. Секторите със значителен риск са изброени в Насоките относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г.

Комисията установи, че схемите са в съответствие с условията, определени в CISAF. По-конкретно:

1. схемите улесняват развитието на икономическите дейности в секторите, които отговарят на условията, и имат за цел да запазят икономическата жизнеспособност на дружествата в тези сектори;
2. схемите отговарят на условието намалената цена на електроенергията да е най-малко 50EUR/MWh;
3. схемите обхващат потреблението на електроенергия на бенефициерите за максимален срок от три години; и
4. от бенефициерите ще се изисква да инвестират най-малко 50 % от получената помощ в нови или модернизирани активи, за да се намалят разходите за електроенергийната система, като се отразяват нуждите на пазара и системата, без да се увеличава използването на изкопаеми горива.

Мярката в България ще се прилага от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2028 г. България ще изплаща помощта чрез доставчиците на електроенергия под формата на намаляване на месечната сметка за електроенергия на бенефициерите.

Мярката в Германия ще се прилага от 1 януари 2026 г. до 31 декември 2028 г. Дружествата могат да кандидатстват за плащания на помощ след края на всяка година, когато са известни потреблението на електроенергия и средната пазарна цена на едро.

Схемата в Словения ще се прилага от 1 януари 2026 г. до 31 декември 2028 г., като предоставяната помощ ще се изплаща два пъти годишно въз основа на очакваното потребление на електроенергия.

Комисията стигна до заключението, че схемите са необходими, подходящи и пропорционални за ускоряването на прехода към икономика с нулеви нетни емисии и за улесняването на развитието на някои икономически дейности, които са от значение за изпълнението на Пакта за чиста промишленост. Това съответства на член 107, параграф 3, буква в) от Договора за функционирането на ЕС и с условията, определени в CISAF.

Въз основа на това Комисията одобри трите мерки за помощ съгласно правилата на ЕС за държавната помощ.

Контекст

На 25 юни 2025 г. Комисията прие CISAF, за да се насърчават мерки за подкрепа в сектори, които са от ключово значение за прехода към икономика с нулеви нетни емисии, в съответствие с Пакта за чиста промишленост.

CISAF позволява до 31 декември 2030 г. държавите членки да предоставят следните видове помощ с цел ускоряване на екологичния преход:

• Мерки за ускоряване на внедряването на енергия от възобновяеми източници и нисковъглеродни горива (раздели 4.1 и 4.2). Държавите членки могат да използват опростени тръжни процедури, за да създадат схеми за инвестиции във всички възобновяеми енергийни източници, както и за акумулиране на енергия. Предвидени са и специфични правила за ускоряване на въвеждането на нисковъглеродни горива.
• Мерки, позволяващи временно облекчаване на цените на електроенергията за енергоемките потребители, за да се гарантира преходът към евтина чиста електроенергия (раздел 4.5). Тези мерки ще спомогнат да се избегне преместването на промишлените дейности на места, където няма законодателство за опазване на околната среда или то е по-малко амбициозно, преди декарбонизацията на електроенергийната система на ЕС да доведе до по-ниски цени на електроенергията.
• Мерки за улесняване на декарбонизацията на промишлените процеси (раздел 5). Държавите членки могат да подкрепят инвестициите в декарбонизацията на промишлените дейности, за да намалят зависимостта от вносни изкопаеми горива. Това може да се постигне чрез електрификация, енергийна ефективност и преминаване към използването на водород от възобновяеми източници и водород от електролиза на вода, който отговаря на определени условия, с разширени възможности за подпомагане на декарбонизацията на промишлените процеси, преминаващи към горива, получени от водород.
• Мерки за осигуряване на достатъчен производствен капацитет в областта на чистите технологии (раздел 6). Държавите членки могат да предоставят инвестиционна подкрепа за стратегически проекти в съответствие със Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии (като батерии, слънчеви панели, вятърни турбини, термопомпи, електролизьори и съоръжения за улавяне, използване и съхранение на въглерод). Това включва и производството на ключови компоненти и производството и рециклирането на свързани суровини от критично значение.
• Мерки за намаляване на риска за частните инвестиции, необходими за внедряването на чиста енергия, декарбонизацията на промишлеността, производството на чисти технологии, някои проекти за енергийна инфраструктура и проекти в подкрепа на кръговата икономика (раздел 8).

Повече информация за CISAF може да бъде намерена онлайн.

На 13 април 2026 г. Комисията стартира консултация с държавите членки относно временна рамка при кризи за справяне с по-високите цени на енергията поради кризата в Близкия изток. Рамката ще допълни широките възможности, с които държавите членки разполагат, за да разработват мерки в съответствие със съществуващите правила на ЕС за държавната помощ, включително тези по CISAF.

За повече информация

Неповерителните версии на днешните решения ще бъдат достъпни под номера SA.120414 (България), SA.120495 (Германия), SA.120965 (Словения) в регистъра на държавните помощи на уебсайта на Комисията, посветен на конкуренцията, след като бъдат решени всички въпроси, свързани с поверителността. Новите публикации на решения за държавна помощ в интернет и в Официален вестник се посочват в седмичния електронен бюлетин за конкуренцията — Competition Weekly e-News.

По информация на Европейската комисия, IP/26/815