Докладът на Евростат показва напредъка на ЕС по отношение на целите за устойчиво развитие

Статистическата служба на Европейския съюз Евростат публикува през м. май документа „Устойчиво развитие в Европейския съюз — мониторингов доклад относно напредъка към постигането на ЦУР в контекста на ЕС, издание 2023 г.“, в който се прави статистически преглед на напредъка към постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР) в ЕС. Докладът се публикува заедно с пролетния пакет на европейския семестър, за да се повиши неговото значение за политиката и по този начин да се изпълни ангажиментът на настоящата Комисия за интегриране на ЦУР в европейския семестър — задача, поверена на комисар Джентилони.

Докладът показва, че през последните пет години ЕС е постигнал напредък по отношение на повечето цели в съответствие с приоритетите на Комисията в ключови области на политиката като Европейския зелен пакт, 8^-мата програма за действие за околната среда и Плана за действие на Европейския стълб на социалните права. Данните показват, че ЕС е постигнал значителен напредък по отношение на много социално-икономически цели, като същевременно се очаква по-съществен напредък в областта на околната среда, успоредно с напредването на изпълнението на амбициозните цели на Европейския зелен пакт от държавите членки.

За първи път в доклада се анализира краткосрочното въздействие на настоящите кризи върху ЦУР. Сред тях са енергийната криза в контекста на войната на Русия срещу Украйна, както и сътресенията, последвали пандемията. Докладът съдържа и глава с подобрен анализ на страничните ефекти от потреблението в ЕС върху останалата част на света.

Основни констатации

Докладът показва, че през последните пет години ЕС е постигнал значителен напредък по отношение на три ЦУР и умерен напредък по отношение на повечето други цели. По-конкретно:

• В ЕС е постигнат най-голям напредък при осигуряването на достоен труд и икономически растеж (ЦУР 8). През 2022 г. равнището на заетост в ЕС достигна ново рекордно високо равнище от 74,6 %, докато равнището на дългосрочната безработица в ЕС спадна до ново рекордно ниско равнище.
• Значителен напредък бе постигнат и по отношение на целите за намаляване на бедността (ЦУР 1) и за подобряване на равенството между половете (ЦУР 5). Делът на хората с непосилни жилищни разходи е намалял от 2015 г. насам, а почасовите доходи на жените се доближават до тези на мъжете.
• Добър напредък бе постигнат и по отношение на намаляването на неравенствата (ЦУР 10), осигуряването на качествено образование (ЦУР 4), насърчаването на мира и личната сигурност на територията на ЕС и подобряването на достъпа до правосъдие и доверието в институциите (ЦУР 16). Разликите в доходите между по-богатите и по-бедните групи от населението намаляха и ЕС е на път да постигне целта си за дял от 45 % от населението с висше образование. През последните няколко години животът в ЕС стана по-безопасен, тъй като смъртните случаи, дължащи се на убийства или нападения, и осезаемите прояви на престъпност, насилие и вандализъм в населените места в Европа намаляха значително. Освен това ЕС отбеляза добър напредък по отношение на целите за здраве и благосъстояние (ЦУР 3), въпреки трудностите, дължащи се на пандемията от COVID-19, и по отношение на целите за иновациите и инфраструктурата (ЦУР 9).
• Напредъкът беше умерено благоприятен за тенденциите в областта на отговорното потребление и производство (ЦУР 12), устойчивите градове и общности (ЦУР 11), живота под водата (ЦУР 14), нулевия глад (ЦУР 2), чистата вода и канализацията (ЦУР 6) и достъпната и чиста енергия (ЦУР 7).
• Очаква се по-съществен напредък по отношение на три цели — действия в областта на климата (ЦУР 13), живот на земята (ЦУР 15) и глобални партньорства (ЦУР 17), тъй като държавите — членки на ЕС ще се заемат с изпълнението на по-амбициозните цели в областта на околната среда, определени на равнището на ЕС. Що се отнася до действията в областта на климата (ЦУР 13), ЕС е поставил амбициозни и безпрецедентни цели в областта на климата за 2030 г., които ще изискват повече усилия в сравнение с досегашните тенденции. ЕС вече въведе мерки на политиката за полагането на тези допълнителни усилия, по-специално чрез пакета „Подготвени за цел 55“, преразглеждането на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) и Регламента за разпределяне на усилията, с който се определят задължителни годишни цели за държавите членки относно емисиите на парникови газове. В областта на енергетиката ЕС също е определил по-амбициозни цели за 2030 г. Това означава, че през следващите години се очаква да бъде отбелязан по-голям напредък и в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници в ЕС. Що се отнася до живота на земята (ЦУР 15), въпреки че защитените зони на сушата са се увеличили от 2013 г. насам, ЕС продължава да е изправен пред постоянен спад в популациите на обикновените видове птици и полските пеперуди. Допълнителни усилия, които са необходими за обръщане на тенденцията на влошаване на състоянието на екосистемите, се предвиждат в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г., в стратегията на ЕС за горите за 2030 г., започнала да действа тази година, и в стратегията на ЕС за почвите, в която се определя цел за 2030 г. за възстановяване на деградиралите земи и почви и за борба с опустиняването. Що се отнася до партньорствата за постигане на цели (ЦУР 17), тенденцията отчасти отразява цикличните ефекти, и по-специално увеличаването на публичния дълг в резултат на кризата с COVID-19.

Контекст

Целите за устойчиво развитие от дълги години са в основата на изготвянето на европейските политики. Те са залегнали твърдо в европейските договори и са неразривна част от възлови проекти, секторни политики и инициативи на Комисията „Фон дер Лайен“. Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и нейните 17 цели за устойчиво развитие, приети от Организацията на обединените нации през септември 2015 г., дадоха нов тласък на усилията в световен мащаб за постигане на устойчиво развитие. ЕС пое цялостен ангажимент по отношение на Програмата до 2030 г. и нейното изпълнение, както е посочено в Европейския зелен пакт и в работния документ на службите на Комисията „Изпълнение на целите на ООН за устойчиво развитие — всеобхватен подход“.

Публикацията от 24 май 2023 е седмата в рамките на поредица от ежегодни мониторингови дейности, които Евростат започна да провежда през 2017 г. Тя се основава на набора от показатели на ЕС за ЦУР, който беше разработен с цел наблюдение на напредъка към постигането на ЦУР в контекста на ЕС. Мониторинговият доклад за ЦУР има за цел да представи обективна оценка дали ЕС — според избраните показатели — е постигнал напредък по отношение на ЦУР през последните 5 и последните 15 години.

Тенденциите за показателите се оценяват въз основа на техния среден годишен темп на растеж през последните пет години. За 22-та показателя с количествени цели на ЕС се оценява напредъкът към постигането на тези цели. Тези цели са главно в областите на изменението на климата, биологичното разнообразие, Европейския стълб на социалните права, потреблението на енергия и образованието. Всички други показатели се оценяват в зависимост от посоката и скоростта на промяната.

За повече информация

• Устойчиво развитие в Европейския съюз — мониторингов доклад относно напредъка към постигането на ЦУР в контекста на ЕС, издание 2023 г.
• Устойчиво развитие в Европейския съюз — статистическо приложение към доброволния преглед на ЕС, издание 2023 г.
• Интерактивна публикация „Целите за устойчиво развитие и аз“
• Инструмент за визуализация „Преглед по държави във връзка с ЦУР“
• Статистиката в достъпна форма — статии на тема „Устойчиво развитие в ЕС“
• Тематичен раздел за показателите на ЕС за устойчиво развитие
• База данни за показателите на ЕС за устойчиво развитие
• Съобщение на Комисията: „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще — Европейски действия за устойчивост“

По информация на Европейската комисия, IP/23/2887