Бизнес център за подпомагане на малки и средни предприятия
Снимка: Critical infrastructure resilience © Copyright EC - Audiovisual Service - NA
На 18 октомври 2022 Комисията предложи да се засили устойчивостта на критичната инфраструктура на ЕС. Предложението за препоръка се основава на плана от 5 точки за устойчива критична инфраструктура, представен от председателя Фон дер Лайен пред Европейския парламент на 5 октомври.
Европейските критични субекти са по-взаимосвързани и взаимозависими, което ги прави по-силни и по-ефективни, но и по-уязвими в случай на инцидент. Военната агресия на Русия срещу Украйна доведе до нови рискове, физически и кибератаки, често съчетани като хибридна заплаха. Саботажът на газопроводите „Северен поток“ и други скорошни инциденти ясно показаха, че устойчивостта на критичната инфраструктура на ЕС е застрашена. Спешно са необходими действия за повишаване на капацитета на ЕС да се защитава от атаки срещу критичната инфраструктура както в ЕС, така и в неговите непосредствени съседи.
Като ключова част от работата на ЕС за изграждане на Съюз на сигурност Комисията предложи още през 2020 г. актуализирани правила за повишаване на устойчивостта на критичните субекти. С наскоро договорената Директива относно устойчивостта на критичната инфраструктура (Директивата за УКС) и преразгледаната Директива за мрежова и информационна сигурност (Директивата за МИС 2) ЕС скоро ще разполага с актуализирана и всеобхватна правна рамка за укрепване както на физическата, така и на киберустойчивостта на критичната инфраструктура. Като се има предвид обаче бързо изменящата се обстановка на заплахите, прилагането на новите правила трябва да бъде ускорено.
Проектът на препоръка има за цел оптимизиране и ускоряване на работата за защита на критичната инфраструктура в три приоритетни области: подготвеност, реагиране и международно сътрудничество. За тази цел с препоръката се предвижда по-силна подкрепа и координационна роля от страна на Комисията за подобряване на подготвеността и реакцията срещу текущите заплахи, както и засилено сътрудничество между държавите членки и със съседните трети държави. Следва да се даде приоритет на ключовите сектори на енергетиката, цифровата инфраструктура, транспорта и космическото пространство.
ЕС има особена роля по отношение на инфраструктурата, която пресича границите или предоставя трансгранични услуги, и по този начин оказва въздействие върху интересите на няколко държави членки. Ясното определяне на тази инфраструктура и на субектите, които я експлоатират, както и координацията и колективният ангажимент за тяхната защита са в интерес на всички държави членки. Комисията насърчава държавите членки да провеждат стрес тестове на субекти, експлоатиращи критична инфраструктура, въз основа на общ набор от принципи, разработени на равнището на Съюза.
Стрес тестовете ще бъдат допълнени от изготвянето на подробен план за инциденти и кризи с критичната инфраструктура. В него ще бъдат описани и определени целите и начините на сътрудничество между държавите членки и институциите, органите, службите и агенциите на ЕС в отговор на инциденти, свързани с критична инфраструктура, по-специално когато те водят до значителни нарушения на предоставянето на основни услуги за вътрешния пазар. Този подробен план ще бъде разработен от Комисията в сътрудничество с ВП/ЗП, в консултация с държавите членки и с подкрепата на съответните агенции. За изготвянето му ще бъдат използвани съществуващите интегрирани договорености на ЕС за реакция на политическо равнище при кризи (IPCR), за да се координира реакцията.
Проектът на препоръка има за цел да укрепи капацитета за ранно предупреждение и реагиране при нарушаване на интегритета на критичната инфраструктура чрез Механизма за гражданска защита на Съюза. Комисията редовно ще прави преглед на адекватността и готовността на съществуващия капацитет за реагиране и ще организира тестове на междусекторното сътрудничество на равнище ЕС.
В проекта на препоръка също така се призовава за засилено сътрудничество с ключови партньори и съседни държави относно устойчивостта на критичната инфраструктура. Комисията и върховният представител ще засилят координацията с НАТО чрез структурирания диалог между ЕС и НАТО относно устойчивостта и ще създадат работна група за тази цел.
Следващи стъпки
Председателят Фон дер Лайен ще представи на лидерите от ЕС предложението за препоръка на Съвета относно устойчивостта на критичната инфраструктура на заседанието на Европейския съвет на 20—21 октомври.
Контекст
През лятото на 2022 г. съзаконодателите постигнаха политическо споразумение за задълбочаване на законодателната рамка на ЕС с цел укрепване на устойчивостта на субектите, експлоатиращи критична инфраструктура. Бяха постигнати споразумения по Директивата относно устойчивостта на критичната инфраструктура (Директивата за УКС) и преразгледаната Директива за мрежова и информационна сигурност (Директивата за МИС 2). Очаква се новото законодателство да влезе в сила в края на 2022 г. или началото на 2023 г., а държавите членки следва да дадат приоритет на транспонирането и прилагането. С Директивата за УКС се предлага нова рамка за сътрудничество, както и задължения за държавите членки и критичните субекти, насочени към укрепване на физическата устойчивост, различна от киберпространството. Понастоящем са обхванати единадесет сектора: енергетиката, транспортът, цифровата инфраструктура, банковото дело, инфраструктурата на финансовия пазар, здравеопазването, питейната вода, отпадъчните води, публичната администрация, космическото пространство и храните. С Директивата за МИС 2 ще се въведе широк секторен обхват на задълженията в областта на киберсигурността. Това ще съдържа ново изискване държавите членки да включат, когато е уместно, подводните кабели в своите стратегии за киберсигурност.
След актовете на саботаж срещу газопроводите „Северен поток“ на 5 октомври 2022 г. председателят Фон дер Лайен представи план от 5 точки за устойчива критична инфраструктура. Основните му елементи са: повишаване на подготвеността; работа с държавите членки с цел извършване на стрес тестове на критичната им инфраструктура, като се започне с енергийния сектор и се продължи с други високорискови сектори; увеличаване на капацитета за реагиране, по-специално чрез Механизма за гражданска защита на Съюза; пълноценно използване на спътниковия капацитет за откриване на потенциални заплахи; и засилване на сътрудничеството с НАТО и ключови партньори относно устойчивостта на критичната инфраструктура.
За повече информация
Комисията приветства споразумението за нови правила относно киберсигурността (МИС 2)
Инструментариум на ЕС за киберсигурността в областта на 5G
По информация на Европейската комисия, IP/22/6238