Бизнес център за подпомагане на малки и средни предприятия
Пролетен пакет на европейския семестър: Поддържане на екологосъобразно и устойчиво възстановяване в условията на повишена несигурност
С пролетния си пакет за европейския семестър за 2022 г. Европейската комисия предоставя на държавите членки подкрепа и насоки две години след първото въздействие на пандемията от COVID-19 и в разгара на продължаващото нахлуване на Русия в Украйна.
В икономическата прогноза от пролетта на 2022 г. се предвижда икономиката на ЕС да продължи да расте през 2022 г. и 2023 г. Въпреки че икономиката на ЕС продължава да бъде устойчива, военната агресия на Русия срещу Украйна създаде нова среда, като усили вече съществуващите препятствия за растежа, които, според предишните очаквания, трябваше да намалеят. Това също създава за икономиките на ЕС допълнителни предизвикателства, свързани със сигурността на енергийните доставки и зависимостта от изкопаеми горива от Русия.
Връзка между европейския семестър, Механизма за възстановяване и устойчивост и REPowerEU
Аргументите за намаляване на зависимостта ни от изкопаеми горива от Русия са по-ясни от всякога. Целта на REPowerEU е бързото намаляване на зависимостта ни от руските изкопаеми горива чрез ускоряване на прехода към чиста икономика и обединяване на силите за постигане на по-устойчива енергийна система и истински енергиен съюз.
Европейският семестър и Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ), които са в основата на NextGenerationEU, предоставят стабилни рамки за гарантиране на ефективна координация на политиките и за справяне с текущите предизвикателства. МВУ ще продължи да дава тласък на програмите за реформи и инвестиции на държавите членки през следващите години. Това е основният инструмент за ускоряване на двойния екологичен и цифров преход и за укрепване на устойчивостта на държавите членки, включително чрез прилагането на национални и трансгранични мерки в съответствие с REPowerEU.
Специфичните за всяка държава препоръки, приети в рамките на европейския семестър, предоставят насоки за държавите членки, за да могат да отговорят по подходящ начин на трайните и новите предизвикателства и да допринесат за изпълнението на общите основни цели на политиката. Тази година те включват препоръки за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива чрез реформи и инвестиции в съответствие с приоритетите на REPowerEU и Европейския зелен пакт.
Насоки за фискалната политика
Задействането през март 2020 г. на общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж даде възможност на държавите членки да реагират бързо и да приемат спешни мерки за смекчаване на икономическите и социалните последици от пандемията. Координираните действия на политиката смекчиха удара върху икономиката и проправиха пътя за стабилно възстановяване през 2021 г.
Политиките за смекчаване на въздействието на по-високите цени на енергията и за подкрепа на тези, които бягат от военната агресия на Русия срещу Украйна, ще допринесат за експанзионистична фискална позиция през 2022 г. за ЕС като цяло.
Специфичният характер на макроикономическото сътресение, предизвикано от руското нашествие в Украйна, както и неговите дългосрочни последици за нуждите на ЕС в областта на енергийната сигурност, налагат фискалната политика през 2023 г. да бъде внимателно планирана. Фискалната политика следва да доведе до увеличаване на публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход и енергийната сигурност. Пълното и навременно изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост е от ключово значение за постигането на по-високи равнища на инвестиции. Фискалната политика следва да бъде разумна през 2023 г., като се контролира растежът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи и като същевременно се позволява действието на автоматичните стабилизатори. В рамките на тази политика трябва да се предоставят временни и целенасочени мерки за смекчаване на въздействието на енергийната криза и за предоставяне на хуманитарна помощ на хората, бягащи от руското нашествие в Украйна. Освен това фискалните планове на държавите членки за следващата година следва да се основават на разумни средносрочни планове за корекции, отразяващи предизвикателствата пред фискалната устойчивост, свързани с високото съотношение на дълга към БВП, които се увеличиха допълнително поради пандемията. И накрая, фискалната политика следва да бъде готова за адаптиране на текущите разходи към променящата се ситуация.
Комисията счита, че са изпълнени условията за запазване на общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж през 2023 г. и за нейното дезактивиране, считано от 2024 г. Повишената несигурност и силните рискове от влошаване на икономическите перспективи в контекста на войната в Украйна, безпрецедентното покачване на цените на енергията и продължаващите нарушения във веригата на доставки оправдават удължаването на срока на действие на общата клауза за дерогация до 2023 г. Продължаващото активиране на общата клауза за дерогация през 2023 г. ще даде възможност на националната фискална политика да реагира бързо при необходимост, като същевременно се гарантира плавен преход от широкообхватна подкрепа за икономиката във времена на пандемия към все по-голям акцент върху временните и целенасочени мерки и фискалната предпазливост, необходими за гарантиране на средносрочна устойчивост.
Комисията ще предостави насоки за възможни промени в рамката за икономическо управление след лятната ваканция и навреме за 2023 г.
Доклад по член 126, параграф 3 относно спазването на критериите за дефицита и за дълга съгласно Договора
Комисията прие доклад по член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) за 18 държави членки (Белгия, България, Чехия, Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Естония, Австрия, Полша, Словения, Словакия и Финландия). Целта на този доклад е да се оцени дали държавите членки спазват критериите за дефицита и за дълга, предвидени в Договора. За всички тези държави членки, с изключение на Финландия, в доклада се оценява спазването от тяхна страна на критерия за дефицита. В случая на Литва, Естония и Полша докладът беше изготвен поради планиран дефицит през 2022 г., надвишаващ определената в Договора референтна стойност от 3 % от БВП, докато в останалите държави членки дефицитът по консолидирания държавен бюджет през 2021 г. надхвърли 3 % от БВП.
Пандемията продължава да има извънредни макроикономически и фискални последици, които заедно с настоящата геополитическа ситуация създават изключителна несигурност, включително за разработването на подробен план за фискалната политика. Поради това Комисията не предлага да се откриват нови процедури при прекомерен дефицит.
Комисията ще направи повторна оценка на състоянието на бюджета на държавите членки през есента на 2022 г. През пролетта на 2023 г. Комисията ще оцени целесъобразността на предложението за откриване на процедури при прекомерен дефицит въз основа на данните за резултатите за 2022 г., по-специално като взема предвид спазването на специфичните за всяка държава препоръки във фискалната област.
Коригиране на макроикономическите дисбаланси
Комисията прецени съществуването на макроикономически дисбаланси за 12-те държави членки, избрани за задълбочени прегледи в доклада за механизма за предупреждение за 2022 г.
В Ирландия и Хърватия вече не се наблюдават дисбаланси. Както в Ирландия, така и в Хърватия съотношението на дълга към БВП намаля значително през годините и продължава да показва силна низходяща динамика.
Седем държави членки (Германия, Испания, Франция, Нидерландия, Португалия, Румъния и Швеция) продължават да изпитват дисбаланси. Три държави членки (Гърция, Италия и Кипър) продължават да изпитват прекомерни дисбаланси.
Като цяло уязвимостите намаляват под равнищата си отпреди пандемията в различни държави членки, което оправдава преразглеждането на класификацията на дисбалансите в две категории, при които също бе постигнат значителен напредък на политиката.
Становища относно проектите на бюджетни планове на Германия и Португалия
На 19 май Комисията прие становищата си относно проектите на бюджетни планове на Германия и Португалия за 2022 г.
През април Германия представи актуализиран проект на бюджетен план за 2022 г. след встъпването в длъжност на ново правителство през декември 2021 г. Португалия също представи нов проект на бюджетен план за 2022 г. през април. Комисията не оцени проекта на бюджетен план, представен от Португалия през есента на 2021 г., като се има предвид, че държавният бюджет за 2022 г. бе отхвърлен от португалския парламент.
Фискалната позиция на Германия през 2022 г. се очаква да бъде подкрепяща. Германия планира да предостави непрекъсната подкрепа за възстановяването, като използва Механизма за възстановяване и устойчивост за финансиране на допълнителни инвестиции. Германия планира също така да запази инвестициите, финансирани на национално равнище.
Фискалната позиция на Португалия през 2022 г. се очаква да бъде подкрепяща. Португалия планира да предостави непрекъсната подкрепа за възстановяването, като използва Механизма за възстановяване и устойчивост за финансиране на допълнителни инвестиции. Португалия планира също така да запази инвестициите, финансирани на национално равнище. Очаква се през 2022 г. Португалия до голяма степен да ограничи растежа на текущите разходи, финансирани на национално равнище.
Доклад за засилено наблюдение и доклади за наблюдение след приключване на програмите
В четиринадесетия доклад за засилено наблюдение на Гърция се констатира, че страната е предприела необходимите действия за постигане на договорените ангажименти, въпреки трудните обстоятелства, предизвикани от икономическите последици от новите вълни на пандемията, както и от руското нашествие в Украйна. Докладът може да послужи като основа за решението на Еврогрупата за освобождаване на следващия набор от мерки по отношение на дълга, зависещи от провеждането на дадена политика.
Комисията прие също докладите за наблюдение след приключване на програмите за Ирландия, Испания, Кипър и Португалия. В докладите се заключава, че капацитетът за погасяване на задълженията на всяка от засегнатите държави членки продължава да бъде солиден.
Насоки за заетостта
Комисията също така предлага насоки — под формата на решение на Съвета — за политиките по заетостта на държавите членки през 2022 г. Всяка година в тези насоки се определят общи приоритети за националните политики по заетостта и социалните политики, за да станат те по-справедливи и по-приобщаващи. Сега държавите членки ще бъдат приканени да ги одобрят.
Продължаващите реформи и инвестиции на държавите членки ще бъдат от решаващо значение за подпомагане на създаването на висококачествени работни места, развитието на умения, плавния преход на пазара на труда и за справяне с продължаващия недостиг на работна ръка и несъответствието между търсените и предлаганите умения в ЕС. С насоките се посочва как да се продължи модернизирането на институциите на пазара на труда, образованието и обучението, както и на системите за социална закрила и здравеопазване, за да станат те по-справедливи и по-приобщаващи.
Тази година Комисията предлага да се актуализират насоките за политиките по заетостта на държавите членки, като се постави силен акцент върху следпандемичната среда, върху осигуряването на социална справедливост на екологичния и цифровия преход, както и върху отразяването на неотдавнашните инициативи на политиката, включително в отговор на руското нашествие в Украйна, като например мерките за осигуряване на достъп на бягащите от войната в Украйна до пазара на труда.
Напредък по изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие
Комисията остава ангажирана с интегрирането на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) в европейския семестър. Цикълът на европейския семестър за 2022 г. предоставя актуализирани и последователни доклади за напредъка към постигането на ЦУР във всички държави членки. По-конкретно в докладите по държави се обобщава напредъкът на всяка държава членка по отношение на изпълнението на ЦУР и се включва подробно приложение въз основа на извършения от Евростат мониторинг.
В докладите по държави се посочват и плановете за възстановяване и устойчивост на 24-те държави членки, които са приети от Съвета. Подкрепата, предоставяна по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, е в основата на значителен брой реформи и инвестиции, които се очаква да помогнат на държавите членки да постигнат по-нататъшен напредък към постигането на ЦУР.
Успоредно с пролетния пакет днес Евростат публикува „Мониторингов доклад относно напредъка по постигането на ЦУР в ЕС“. През последните пет години, за които има налични данни, ЕС постигна напредък към постигането на повечето от ЦУР. Най-голям напредък бе постигнат в насърчаването на мира и личната сигурност на територията на ЕС и подобряването на достъпа до правосъдие и доверието в институциите (ЦУР 16). Следват целите за намаляване на бедността и социалното изключване (ЦУР 1), както и за икономиката и пазара на труда (ЦУР 8). Като цяло ще бъдат необходими допълнителни усилия за постигане на целите, по-специално в областта на околната среда, като чиста вода и канализация (ЦУР 6) и живот на земята (ЦУР 15).
Следващи стъпки
Комисията приканва Еврогрупата и Съвета да обсъдят пакета и да одобрят предложените днес насоки. Тя се надява да започне конструктивен диалог с Европейския парламент относно съдържанието на този пакет и всеки следващ етап от цикъла на европейския семестър.
За повече информация
Въпроси и отговори относно европейския семестър за 2022 г. — пролетен пакет
Съобщение относно основните елементи на пролетния пакет на европейския семестър
Доклади за 27-те държави членки
Специфични за всяка държава препоръки (СДП) за 27-те държави членки
Задълбочени прегледи за 12 държави членки
Доклад по член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Становища относно проектите на бюджетни планове на Германия и Португалия
Четиринадесети доклад за засиленото наблюдение по отношение на Гърция
Доклади за наблюдение след приключване на програмата за Кипър, Ирландия, Испания и Португалия
Предложение за решение на Съвета относно насоките за политиките за заетост на държавите членки
Икономическа прогноза от пролетта на 2022 г.
Инструмент на Европейския съюз за възстановяване — NextGenerationEU
По информация на Европейската комисия, IP/22/3182